В дебютния си роман "Мед в раната" (Honey in the Wound) Джиюнг Хан (Jiyoung Han) предлага дълбочинно разглеждане на корейската история, обвързвайки магическата реалност с исторически факти. Историята започва през 1902 година, точно преди моите прадядовци да напуснат Корея за Хавай. Романът проследява живота на корейско семейство, което се бори за оцеляване под жестокостите на японската империя.

Главната героиня, Сонг Йонг-Джа (Song Young-Ja), е една от многото жени, принудени в сексуално робство от японските войски през 30-те години. Тя и нейните предци притежават магически способности, които им помагат да устоят на потисничеството. Тази магия не е просто средство за оцеляване, а и начин за съпротива и създаване на мрежи за информация между жените.

Джиюнг Хан използва магическия реализъм, за да осветли тъмен период от историята на Корея. Японската окупация е оставила дълбоки следи, а съвременните корейци все още се борят с наследството на тези травми. По време на посещението ми в Корея през 2019 година, много хора бойкотираха японски стоки в знак на протест срещу историческите зверства.

Хан споделя, че вдъхновението за романа е дошло след като е прочела за деветте оцелели жени, които са били принудени да станат "комфортни жени". Тя е била дълбоко разтърсена от начина, по който японското правителство продължава да игнорира техните страдания и да извършва историческо заличаване.

Магическият реализъм в романа служи за контрапункт на жестоката история. Хан обяснява, че е искала да включи елементи на надежда и сила чрез магията, за да даде глас на жените, които често са били подценявани. Тя създава герои с уникални способности, които им позволяват да се противопоставят на потисничеството.

Например, Йонг-Джа може да влага емоции в храната си, превръщайки домашните задължения в сила. Друг герой, Джунг-Сун (Jung-Soon), притежава способността да извлича истини от хората, използвайки подценяването си като предимство. Тези магически елементи не само добавят дълбочина към историята, но и подчертават силата на женската солидарност.

В романа се появява и символиката на тигъра, който в корейския фолклор е символ на смелост и национална идентичност. Тигрите са почти изчезнали по време на японската колонизация, което подчертава загубата на корейската култура.

Историята завършва през 90-те години с Ринако (Rinako), внучката на Йонг-Джа, която служи като мост между миналото и настоящето. Тя притежава способността да вижда сънищата на другите, което я свързва с тайните на миналото. Важно е за Хан да покаже, че не всички японци са отговорни за историческите злодеяния и че има японски активисти, които работят за разкриването на тези истории.

Процесът на изследване за написването на романа е бил дълъг и труден. Хан споделя, че е научила за "комфортните жени" едва като тийнейджърка и е започнала да чете академични текстове и устни истории, за да разбере по-добре техните преживявания.

Романът не само изследва историческите травми, но и подчертава важността на радостта и хумора дори в най-трудните моменти. Хан акцентира на факта, че въпреки страданията си, жените намират начини да се смеят и да се свързват помежду си.